В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам
ръце за разпилените ти стъпки.
Вълничките се мъчат да забравят
причината, която ги подкупва.
Утихват и се сгушват под ревера
на есенната моя пелерина,
но цветна самотата ми и щедра
поредна субективност прожектира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация