RainaVakova
413 2666
25.11.2020 г., 10:55 ч.

Не зная 

  Поезия » Друга
472 7 2

В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.

На залив по гръбначето протягам
ръце за разпилените ти стъпки.
Вълничките се мъчат да забравят
причината, която ги подкупва.

Утихват и се сгушват под ревера
на есенната моя пелерина,
но цветна самотата ми и щедра
поредна субективност прожектира.

Внушавам си. Измислям си. Не зная:
Небето ли на дъно ти прилича?
Ако ти свърши въздух, от това е,
че котката се прави на лисица.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такава невероятна картина си нарисувала с думи!
  • Есента е сезонът на летните спомени и тихи слънчеви стъпки!
    Току-виж,нещо за обич се променя по пътеката на тайните...
Предложения
: ??:??