RainaVakova
413 2666
25 нояб. 2020 г., 10:55

Не зная 

  Поэзия » Другая
473 7 2

В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.

На залив по гръбначето протягам
ръце за разпилените ти стъпки.
Вълничките се мъчат да забравят
причината, която ги подкупва.

Утихват и се сгушват под ревера
на есенната моя пелерина,
но цветна самотата ми и щедра
поредна субективност прожектира.

Внушавам си. Измислям си. Не зная:
Небето ли на дъно ти прилича?
Ако ти свърши въздух, от това е,
че котката се прави на лисица.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Такава невероятна картина си нарисувала с думи!
  • Есента е сезонът на летните спомени и тихи слънчеви стъпки!
    Току-виж,нещо за обич се променя по пътеката на тайните...
Предложения
: ??:??