3.06.2009 г., 17:30

Небе

1.2K 0 2

Небето свъсило облаци драматично

и картини мрачни от тях реди.

В дни като този всичко ми е безразлично,

но белият пух въображението ми плени.

 

Пухкави приказки, истории разни,

дракон, танк, феникс дори.

Цифри и букви най-ранообразни,

иска и успя да ме впечатли.

 

Сиви коне към безкрая препускат,

бели и меки усмивки, лица на деца.

Неусетно умората ме напусна

и се разля блажено спокойствие и тишина.

 

Но за кратко...

Блясък!... Огромен меч разсече небето!

Последва грохот страховит, обезумял.

Страхът подмолно пропълзя ми в сърцето.

Страшен кошмар оживял.

 

Низ от капки като шибащи камшици

заблъскаха прозорците зловещо.

И зараздаваха мокри плесници

на дръзналите да им излязат насреща.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Сиви коне към безкрая препускат,

    бели и меки усмивки, лица на деца.

    Неусетно умората ме напусна...

    Хубаво!
  • Хареса ми! И аз обичам да се вглеждам в облаците докато ми заприличат на нещо... и после се размиват и заприличват на нещо друго...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...