Небе
Небето свъсило облаци драматично
и картини мрачни от тях реди.
В дни като този всичко ми е безразлично,
но белият пух въображението ми плени.
Пухкави приказки, истории разни,
дракон, танк, феникс дори.
Цифри и букви най-ранообразни,
иска и успя да ме впечатли.
Сиви коне към безкрая препускат,
бели и меки усмивки, лица на деца.
Неусетно умората ме напусна
и се разля блажено спокойствие и тишина.
Но за кратко...
Блясък!... Огромен меч разсече небето!
Последва грохот страховит, обезумял.
Страхът подмолно пропълзя ми в сърцето.
Страшен кошмар оживял.
Низ от капки като шибащи камшици
заблъскаха прозорците зловещо.
И зараздаваха мокри плесници
на дръзналите да им излязат насреща.
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми! И аз обичам да се вглеждам в облаците докато ми заприличат на нещо... и после се размиват и заприличват на нещо друго...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
бели и меки усмивки, лица на деца.
Неусетно умората ме напусна...
Хубаво!