fam (Нели)
63 60
3 июн. 2009 г., 17:30

Небе 

  Поэзия » Пейзажная
812 0 2

Небето свъсило облаци драматично

и картини мрачни от тях реди.

В дни като този всичко ми е безразлично,

но белият пух въображението ми плени.

 

Пухкави приказки, истории разни,

дракон, танк, феникс дори.

Цифри и букви най-ранообразни,

иска и успя да ме впечатли.

 

Сиви коне към безкрая препускат,

бели и меки усмивки, лица на деца.

Неусетно умората ме напусна

и се разля блажено спокойствие и тишина.

 

Но за кратко...

Блясък!... Огромен меч разсече небето!

Последва грохот страховит, обезумял.

Страхът подмолно пропълзя ми в сърцето.

Страшен кошмар оживял.

 

Низ от капки като шибащи камшици

заблъскаха прозорците зловещо.

И зараздаваха мокри плесници

на дръзналите да им излязат насреща.

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...Сиви коне към безкрая препускат,

    бели и меки усмивки, лица на деца.

    Неусетно умората ме напусна...

    Хубаво!
  • Хареса ми! И аз обичам да се вглеждам в облаците докато ми заприличат на нещо... и после се размиват и заприличват на нещо друго...
Предложения
: ??:??