23.08.2007 г., 9:32

Небе

767 0 8
Аз никога не плача,
макар да ми е тъжно.
Но силно искам твоите сълзи -
плачи, Небе! Земята преобръщай!
За мен плачи, мен още ме боли!

Аз никога не викам,
макар да съм накрая.
Но силно искам твоят вик -
Гърми, Небе, със мълнии изгаряй
най-тъжният за мене миг!

Аз никога не падам,
макар да нямам сили.
Но силна искам да съм като теб -
Падни, Небе, Земята няма милост!
Тя мойта мъка днес ще разбере!

Но аз умирам,
а не ми се иска -
желая да съм вечна като теб.
Крепи, Небе, крепи ти мойте близки,
когато ги напусна някой ден.

И може би ще разбереш тогава
душата ми объркана, сама...
Прости, Небе - ти винаги прощаваш
на хората във този грешен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...