gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
Aug 23, 2007, 9:32 AM

Небе 

  Poetry
570 0 8
Аз никога не плача,
макар да ми е тъжно.
Но силно искам твоите сълзи -
плачи, Небе! Земята преобръщай!
За мен плачи, мен още ме боли!

Аз никога не викам,
макар да съм накрая.
Но силно искам твоят вик -
Гърми, Небе, със мълнии изгаряй
най-тъжният за мене миг!

Аз никога не падам,
макар да нямам сили.
Но силна искам да съм като теб -
Падни, Небе, Земята няма милост!
Тя мойта мъка днес ще разбере!

Но аз умирам,
а не ми се иска -
желая да съм вечна като теб.
Крепи, Небе, крепи ти мойте близки,
когато ги напусна някой ден.

И може би ще разбереш тогава
душата ми объркана, сама...
Прости, Небе - ти винаги прощаваш
на хората във този грешен свят.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??