3.05.2013 г., 11:00

Небе

658 0 0

Не мога да те гледам повече така...

изтрий следата, по която тръгнах,

от очите ти, живота и страха,

заради тях в човек без тебе се превърнах...

 

Мечтата ми, неизживяното и аз

не тръгнахме на приказна разходка…

не го дочух и в наранения ти глас -

че искаш друг, но и че ти липсвам толкоз.

 

Ще се случи нещо в тихото море

или във океана от лъжите ти,

ти пак ще видиш цялото си великолепие

като възкръснало небе в очите ми...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...