Не мога да те гледам повече така...
изтрий следата, по която тръгнах,
от очите ти, живота и страха,
заради тях в човек без тебе се превърнах...
Мечтата ми, неизживяното и аз
не тръгнахме на приказна разходка…
не го дочух и в наранения ти глас -
че искаш друг, но и че ти липсвам толкоз.
Ще се случи нещо в тихото море
или във океана от лъжите ти,
ти пак ще видиш цялото си великолепие
като възкръснало небе в очите ми...!
© Маломир Стръков Всички права запазени