May 3, 2013, 11:00 AM

Небе

  Poetry » Love
660 0 0

Не мога да те гледам повече така...

изтрий следата, по която тръгнах,

от очите ти, живота и страха,

заради тях в човек без тебе се превърнах...

 

Мечтата ми, неизживяното и аз

не тръгнахме на приказна разходка…

не го дочух и в наранения ти глас -

че искаш друг, но и че ти липсвам толкоз.

 

Ще се случи нещо в тихото море

или във океана от лъжите ти,

ти пак ще видиш цялото си великолепие

като възкръснало небе в очите ми...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...