May 3, 2013, 11:00 AM

Небе

  Poetry » Love
659 0 0

Не мога да те гледам повече така...

изтрий следата, по която тръгнах,

от очите ти, живота и страха,

заради тях в човек без тебе се превърнах...

 

Мечтата ми, неизживяното и аз

не тръгнахме на приказна разходка…

не го дочух и в наранения ти глас -

че искаш друг, но и че ти липсвам толкоз.

 

Ще се случи нещо в тихото море

или във океана от лъжите ти,

ти пак ще видиш цялото си великолепие

като възкръснало небе в очите ми...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...