19.10.2009 г., 9:22 ч.

Небе 

  Поезия » Любовна
473 0 7
О, колко свидно ми си ти, Небе!
Когато сводът е обсипан със звезди.
Или слънчеви лъчи го озаряват.
Дори, когато си тъжно... - обичам те, Небе!
Щом облаци разбиваш със искри
и с едри, сребърни сълзи
отнасяш мъката си във земята.

Душата ми към тебе се стреми..
.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??