19.10.2009 г., 9:22

Небе

Поезия » Любовна

675 0 7

О, колко свидно ми си ти, Небе!
Когато сводът е обсипан със звезди.
Или слънчеви лъчи го озаряват.
Дори, когато си тъжно... - обичам те, Небе!
Щом облаци разбиваш със искри
и с едри, сребърни сълзи
отнасяш мъката си във земята.

Душата ми към тебе се стреми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Всяка душа е едно необятно Небе. А ние сме птиците в него!
С пожелание за дълъг полет!

2009-10-20T10:09:21+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

А колко души се стремят към ада... Дано ги вразумиш с този стих!

2009-10-20T08:49:53+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Нека винаги стремежът ти да е нагоре към небето!

2009-10-19T17:07:24+03:00
Laska (Ласка Александрова)

поздрав

2009-10-19T14:26:30+03:00
VesiP (Веселка Пенова)

"Душата ми към тебе се стреми..."
Хареса ми стихат!
Здравей, Златна!

2009-10-19T12:13:31+03:00