Oct 19, 2009, 9:22 AM

Небе

Poetry » Love

680 0 7

О, колко свидно ми си ти, Небе!
Когато сводът е обсипан със звезди.
Или слънчеви лъчи го озаряват.
Дори, когато си тъжно... - обичам те, Небе!
Щом облаци разбиваш със искри
и с едри, сребърни сълзи
отнасяш мъката си във земята.

Душата ми към тебе се стреми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Всяка душа е едно необятно Небе. А ние сме птиците в него!
С пожелание за дълъг полет!

2009-10-20T10:09:21+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

А колко души се стремят към ада... Дано ги вразумиш с този стих!

2009-10-20T08:49:53+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Нека винаги стремежът ти да е нагоре към небето!

2009-10-19T17:07:24+03:00
Laska (Ласка Александрова)

поздрав

2009-10-19T14:26:30+03:00
VesiP (Веселка Пенова)

"Душата ми към тебе се стреми..."
Хареса ми стихат!
Здравей, Златна!

2009-10-19T12:13:31+03:00