Небесен гоблен
НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя.
Всеки изгрев – навън заискрил,
златен прах по очите ми сипе.
И озонът дъхти хлорофил –
на брезичката в белите дрипи!
Няма как да ги взема със мен –
за оттатък, когато премина.
И светът, ако не съвършен –
е изпълнен с прекрасни картини.
И пред храма, на просяка тих
дам ли къшей от хлебеца глетав
и прошепна ли кратичък стих –
ще престане да бъде несретен,
че намерил е брат по душа,
който може да бъде опора.
Боже мой, и дано не греша –
още вярвам в летящите хора.
Искам само да нося отвъд
светлини, цветове, аромати,
дето срещах из целия път.
Тук навярно за тях си ме пратил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
