Небесен гоблен
НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя.
Всеки изгрев – навън заискрил,
златен прах по очите ми сипе.
И озонът дъхти хлорофил –
на брезичката в белите дрипи!
Няма как да ги взема със мен –
за оттатък, когато премина.
И светът, ако не съвършен –
е изпълнен с прекрасни картини.
И пред храма, на просяка тих
дам ли къшей от хлебеца глетав
и прошепна ли кратичък стих –
ще престане да бъде несретен,
че намерил е брат по душа,
който може да бъде опора.
Боже мой, и дано не греша –
още вярвам в летящите хора.
Искам само да нося отвъд
светлини, цветове, аромати,
дето срещах из целия път.
Тук навярно за тях си ме пратил.
© Валентина Йотова All rights reserved.
