16.04.2005 г., 22:33

Небесна любов

1.5K 0 2

Какво от туй, че тук принадлежиш на друг?

Какво от туй, че днес съдбата ни е разделила?

Телата могат да не си принадлежат,

ала душите – кой ще ги разлъчи?

 

Аз знам ,че друг заспива редом с теб сега.

Аз знам, че чуждите ръце те галят.

Плътта ще изживее своя земен миг,

но чувствата – те няма да изтлеят.

 

Душите ни ще се отърсят от плътта

и от веригите на страстите–ненужно бреме

и като птици  литнали на свобода,

ще се отправят към небесните селения.

 

Там не смущавани от светска суета,

без страст и ревност ще се срещнем с тебе

и по изстрадания път на любовта

ще тръгнем заедно към звездните предели.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Берчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отново 6!!!
  • Изстрадан е пътя на Любовта така е - остава само този звезден път като очакване, по който широтата така гостоприемно ни посреща, че няма как да не истанем - на бе БЪДЕМ в радост
    Хареса ми стиха ти Никола - много ми хареса
    Колко излишна, ненужна суета има в този свят, нали ...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...