Apr 16, 2005, 10:33 PM

Небесна любов

  Poetry
1.5K 0 2

Какво от туй, че тук принадлежиш на друг?

Какво от туй, че днес съдбата ни е разделила?

Телата могат да не си принадлежат,

ала душите – кой ще ги разлъчи?

 

Аз знам ,че друг заспива редом с теб сега.

Аз знам, че чуждите ръце те галят.

Плътта ще изживее своя земен миг,

но чувствата – те няма да изтлеят.

 

Душите ни ще се отърсят от плътта

и от веригите на страстите–ненужно бреме

и като птици  литнали на свобода,

ще се отправят към небесните селения.

 

Там не смущавани от светска суета,

без страст и ревност ще се срещнем с тебе

и по изстрадания път на любовта

ще тръгнем заедно към звездните предели.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Берчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • отново 6!!!
  • Изстрадан е пътя на Любовта така е - остава само този звезден път като очакване, по който широтата така гостоприемно ни посреща, че няма как да не истанем - на бе БЪДЕМ в радост
    Хареса ми стиха ти Никола - много ми хареса
    Колко излишна, ненужна суета има в този свят, нали ...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....