2.02.2025 г., 19:46 ч.

Небесни отпечатъци 

  Поезия
76 3 8

НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ

 

Обущата на моя стар баща

потънаха в пътеката към Рая.

Нима пропуснах с него куп неща,

какво ли премълчавал е – не зная.

 

Как скърцат още, чувам ги среднощ

и отпечатъци от вар намирам

пред пътната врата. И луд сархош

оттук дали е минал, не разбирам.

 

Загръща ме тревата с тих воал

и в пролетния теменужен ирис

узрява най-горещата сълза

и залезът поглъща я – разискрен.

 

Какво ли татко с мен не сподели,

щом въздухът трепти от звездни ноти

и смаяни от сладостта пчели

разпяват още химна на живота?

 

И аз ще тръгна в някой тъжен ден

по стъпките му – да те срещна, Боже!

А знаците, оставащи след мен,

дано прочел би някой – ако може.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??