Небесни отпечатъци
НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная.
Как скърцат още, чувам ги среднощ
и отпечатъци от вар намирам
пред пътната врата. И луд сархош
оттук дали е минал, не разбирам.
Загръща ме тревата с тих воал
и в пролетния теменужен ирис
узрява най-горещата сълза
и залезът поглъща я – разискрен.
Какво ли татко с мен не сподели,
щом въздухът трепти от звездни ноти
и смаяни от сладостта пчели
разпяват още химна на живота?
И аз ще тръгна в някой тъжен ден
по стъпките му – да те срещна, Боже!
А знаците, оставащи след мен,
дано прочел би някой – ако може.
© Валентина Йотова All rights reserved.
