НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная.
Как скърцат още, чувам ги среднощ
и отпечатъци от вар намирам
пред пътната врата. И луд сархош
оттук дали е минал, не разбирам.
Загръща ме тревата с тих воал
и в пролетния теменужен ирис
узрява най-горещата сълза ...