Небетата ми – те са точно седем
Сред всичките ви: Може би, понеже
изгубих се. И съм, а и не съм.
Към нежните животът не е нежен.
Сърце едно. Инфарктът – чакан гръм,
поне веднъж небето да затътне,
поне веднъж отникъде. За ден.
За всички грешни, влюбени, безпътни,
за тях. И в частност даже и за мен.
Поне веднъж в очите да ви гледам,
безгрешни, бели... Аз съм грях и срам...
Небетата ми – те са точно седем
и до едно с любов ще ви ги дам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
