5.01.2021 г., 8:28

Небето по празник е тясно

480 1 7

                     Глас забравен нощен глас

                     дочух камбаната да плаче.

                                   Пейо Пантелеев, "Рождество"

 

Търкулна се, падна звезда,

небето посърна и плаче.

Бял ангел ли зъзне в студа

или будува сираче

без ласка от майчина длан,

без дар и пред бъдник угаснал?

Светът е по празник голям,

небето от вопли е тясно.

Бял ангел ли сведе челó

звездата от сън да не стресне?

Далече от всяко тегло

душа полетя безтелесна.

 

 

22.12.2020 - 4.01.2021
 


  Посвещавам стихотворението на лелите си Мария, Злата, Иванка и Руска, които ни напуснаха през годините. Последната си отиде преди седмица - на 30.12.2020 г. Поклон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Посвещавам и на всички кръвни и некръвни родственици, отишли си от нас. Посвещавам на паметта на баща си, който почина на 4.02.2021 г. Изглежда, всъщност съм писала стихотворението за него. Мир и покой на изстрадалата му душа!
  • Благодаря.
  • Благодаря, Денди. Стихотворението го започнах още преди празниците, но ме отвлякоха други неща и когато реших да го напиша, ми се стори прекалено песимистично, така че го оставих. Но събитията се случват, независимо от това дали пишем за тях или не. Ние само можем да следваме интуицията си или случайността, които ни карат понякога да изпреварваме случващото се. Така че реших, все пак, да го довърша и да го публикувам. Благодаря, Румяна.
  • Силни чувства изказани нежно!
  • Трогателно е посвещението ти, Мария!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...