Небето по празник е тясно
Глас забравен – нощен глас –
дочух камбаната да плаче.
Пейо Пантелеев, "Рождество"
Търкулна се, падна звезда,
небето посърна и плаче.
Бял ангел ли зъзне в студа
или будува сираче –
без ласка от майчина длан,
без дар и пред бъдник угаснал?
Светът е по празник голям,
небето от вопли е тясно.
Бял ангел ли сведе челó
звездата от сън да не стресне?
Далече от всяко тегло
душа полетя безтелесна.
22.12.2020 - 4.01.2021
Посвещавам стихотворението на лелите си Мария, Злата, Иванка и Руска, които ни напуснаха през годините. Последната си отиде преди седмица - на 30.12.2020 г. Поклон!
© Мария Димитрова All rights reserved.
