5 янв. 2021 г., 08:28

Небето по празник е тясно

482 1 7

                     Глас забравен нощен глас

                     дочух камбаната да плаче.

                                   Пейо Пантелеев, "Рождество"

 

Търкулна се, падна звезда,

небето посърна и плаче.

Бял ангел ли зъзне в студа

или будува сираче

без ласка от майчина длан,

без дар и пред бъдник угаснал?

Светът е по празник голям,

небето от вопли е тясно.

Бял ангел ли сведе челó

звездата от сън да не стресне?

Далече от всяко тегло

душа полетя безтелесна.

 

 

22.12.2020 - 4.01.2021
 


  Посвещавам стихотворението на лелите си Мария, Злата, Иванка и Руска, които ни напуснаха през годините. Последната си отиде преди седмица - на 30.12.2020 г. Поклон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Посвещавам и на всички кръвни и некръвни родственици, отишли си от нас. Посвещавам на паметта на баща си, който почина на 4.02.2021 г. Изглежда, всъщност съм писала стихотворението за него. Мир и покой на изстрадалата му душа!
  • Благодаря.
  • Благодаря, Денди. Стихотворението го започнах още преди празниците, но ме отвлякоха други неща и когато реших да го напиша, ми се стори прекалено песимистично, така че го оставих. Но събитията се случват, независимо от това дали пишем за тях или не. Ние само можем да следваме интуицията си или случайността, които ни карат понякога да изпреварваме случващото се. Така че реших, все пак, да го довърша и да го публикувам. Благодаря, Румяна.
  • Силни чувства изказани нежно!
  • Трогателно е посвещението ти, Мария!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....