5 янв. 2021 г., 08:28

Небето по празник е тясно

487 1 7

                     Глас забравен нощен глас

                     дочух камбаната да плаче.

                                   Пейо Пантелеев, "Рождество"

 

Търкулна се, падна звезда,

небето посърна и плаче.

Бял ангел ли зъзне в студа

или будува сираче

без ласка от майчина длан,

без дар и пред бъдник угаснал?

Светът е по празник голям,

небето от вопли е тясно.

Бял ангел ли сведе челó

звездата от сън да не стресне?

Далече от всяко тегло

душа полетя безтелесна.

 

 

22.12.2020 - 4.01.2021
 


  Посвещавам стихотворението на лелите си Мария, Злата, Иванка и Руска, които ни напуснаха през годините. Последната си отиде преди седмица - на 30.12.2020 г. Поклон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Посвещавам и на всички кръвни и некръвни родственици, отишли си от нас. Посвещавам на паметта на баща си, който почина на 4.02.2021 г. Изглежда, всъщност съм писала стихотворението за него. Мир и покой на изстрадалата му душа!
  • Благодаря.
  • Благодаря, Денди. Стихотворението го започнах още преди празниците, но ме отвлякоха други неща и когато реших да го напиша, ми се стори прекалено песимистично, така че го оставих. Но събитията се случват, независимо от това дали пишем за тях или не. Ние само можем да следваме интуицията си или случайността, които ни карат понякога да изпреварваме случващото се. Така че реших, все пак, да го довърша и да го публикувам. Благодаря, Румяна.
  • Силни чувства изказани нежно!
  • Трогателно е посвещението ти, Мария!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...