5 ene 2021, 8:28

Небето по празник е тясно

  Poesía
483 1 7

                     Глас забравен нощен глас

                     дочух камбаната да плаче.

                                   Пейо Пантелеев, "Рождество"

 

Търкулна се, падна звезда,

небето посърна и плаче.

Бял ангел ли зъзне в студа

или будува сираче

без ласка от майчина длан,

без дар и пред бъдник угаснал?

Светът е по празник голям,

небето от вопли е тясно.

Бял ангел ли сведе челó

звездата от сън да не стресне?

Далече от всяко тегло

душа полетя безтелесна.

 

 

22.12.2020 - 4.01.2021
 


  Посвещавам стихотворението на лелите си Мария, Злата, Иванка и Руска, които ни напуснаха през годините. Последната си отиде преди седмица - на 30.12.2020 г. Поклон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Посвещавам и на всички кръвни и некръвни родственици, отишли си от нас. Посвещавам на паметта на баща си, който почина на 4.02.2021 г. Изглежда, всъщност съм писала стихотворението за него. Мир и покой на изстрадалата му душа!
  • Благодаря.
  • Благодаря, Денди. Стихотворението го започнах още преди празниците, но ме отвлякоха други неща и когато реших да го напиша, ми се стори прекалено песимистично, така че го оставих. Но събитията се случват, независимо от това дали пишем за тях или не. Ние само можем да следваме интуицията си или случайността, които ни карат понякога да изпреварваме случващото се. Така че реших, все пак, да го довърша и да го публикувам. Благодаря, Румяна.
  • Силни чувства изказани нежно!
  • Трогателно е посвещението ти, Мария!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...