5 ene 2021, 8:28

Небето по празник е тясно

  Poesía
488 1 7

                     Глас забравен нощен глас

                     дочух камбаната да плаче.

                                   Пейо Пантелеев, "Рождество"

 

Търкулна се, падна звезда,

небето посърна и плаче.

Бял ангел ли зъзне в студа

или будува сираче

без ласка от майчина длан,

без дар и пред бъдник угаснал?

Светът е по празник голям,

небето от вопли е тясно.

Бял ангел ли сведе челó

звездата от сън да не стресне?

Далече от всяко тегло

душа полетя безтелесна.

 

 

22.12.2020 - 4.01.2021
 


  Посвещавам стихотворението на лелите си Мария, Злата, Иванка и Руска, които ни напуснаха през годините. Последната си отиде преди седмица - на 30.12.2020 г. Поклон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Посвещавам и на всички кръвни и некръвни родственици, отишли си от нас. Посвещавам на паметта на баща си, който почина на 4.02.2021 г. Изглежда, всъщност съм писала стихотворението за него. Мир и покой на изстрадалата му душа!
  • Благодаря.
  • Благодаря, Денди. Стихотворението го започнах още преди празниците, но ме отвлякоха други неща и когато реших да го напиша, ми се стори прекалено песимистично, така че го оставих. Но събитията се случват, независимо от това дали пишем за тях или не. Ние само можем да следваме интуицията си или случайността, които ни карат понякога да изпреварваме случващото се. Така че реших, все пак, да го довърша и да го публикувам. Благодаря, Румяна.
  • Силни чувства изказани нежно!
  • Трогателно е посвещението ти, Мария!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...