Небето рони звън
От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов-
нежни очертания се стопиха
в слова за безмълвна любов...
И те живеят в няколко стиха.
И отново идваш пременена
с усмивка и природен грим!
Жадувана,с обич окрилена,
за тъжните дни да си простим.
А аз,от миналото общо изгарям
с ласките отекнали... И грях-
останал в коловозите на тъжни гари:
обичта ти още търся!Успях
да те видя в безброй силуети...
Нима се завръщаш като сън?
Или ята от пролетта възпети
ми махат. И небето рони звън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени