M1234567891 (Миночка Митева) 6 декември 2018 г., 20:12 ч.

Небето се отвори 

55 1 2

Небето се отвори,заваля,

плахи капки целуват душата,

от короната на старата липа,

прокапват спомени в земята.

 

Животът се стопява,блещука,

с все по-слаба светлина,

родих се,живях и съм тука,

мимолетен  миг от вечността.

 

От години спокойна не спя,

сякаш в съня  ще изчезне живота,

и небе, и звезди и луна -

съзерцавам будна нощем в леглото...

 

Никого не подминава старостта,

ако съдбата млад не го погуби.

Човек се ражда на света,

за да даде. И много да загуби...

 

Небето се отвори и пак заваля,

във всяка капка виждам начало.

Знам, че дори и след смъртта,

душата ще свети във  бяло!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.