Небето се отвори
Небето се отвори,заваля,
плахи капки целуват душата,
от короната на старата липа,
прокапват спомени в земята.
Животът се стопява,блещука,
с все по-слаба светлина,
родих се,живях и съм тука,
мимолетен миг от вечността.
От години спокойна не спя,
сякаш в съня ще изчезне живота,
и небе, и звезди и луна -
съзерцавам будна нощем в леглото...
Никого не подминава старостта,
ако съдбата млад не го погуби.
Човек се ражда на света,
за да даде. И много да загуби...
Небето се отвори и пак заваля,
във всяка капка виждам начало.
Знам, че дори и след смъртта,
душата ще свети във бяло!
© Миночка Митева All rights reserved.
