Dec 6, 2018, 8:12 PM

Небето се отвори 

  Poetry
1383 2 5

Небето се отвори,заваля,

плахи капки целуват душата,

от короната на старата липа,

прокапват спомени в земята.

 

Животът се стопява,блещука,

с все по-слаба светлина,

родих се,живях и съм тука,

мимолетен  миг от вечността.

 

От години спокойна не спя,

сякаш в съня  ще изчезне живота,

и небе, и звезди и луна -

съзерцавам будна нощем в леглото...

 

Никого не подминава старостта,

ако съдбата млад не го погуби.

Човек се ражда на света,

за да даде. И много да загуби...

 

Небето се отвори и пак заваля,

във всяка капка виждам начало.

Знам, че дори и след смъртта,

душата ще свети във  бяло!

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??