Небето се съблича
Подскача сивичко врабче.
Небето се съблича
от ехото на стъпки.
По скрежните ресници
на тревите
звънчетата танцуват
до хребета
на идващото време.
И само силуети на дървета
прегръщат ни
оловните войници.
Едничко езеро
безсънно
събира ни
от северни сияния
и пита се
ще бъдем ли,
за да поставим
изгубените цветове
на място,
в което
ръцете движат
слепите въздишки.
Когато слънцето
държи ме в шепичка,
и роня се като
сънуван сняг,
не отминавай!
Не отминавай
топлото в очите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
