Подскача сивичко врабче.
Небето се съблича
от ехото на стъпки.
По скрежните ресници
на тревите
звънчетата танцуват
до хребета
на идващото време.
И само силуети на дървета
прегръщат ни
оловните войници.
Едничко езеро
безсънно
събира ни
от северни сияния
и пита се
ще бъдем ли,
за да поставим
изгубените цветове
на място,
в което
ръцете движат
слепите въздишки.
Когато слънцето
държи ме в шепичка,
и роня се като
сънуван сняг,
не отминавай!
Не отминавай
топлото в очите ми...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
