14 dic 2018, 14:52

Небето се съблича 

  Poesía » Otra
464 9 9

Подскача сивичко врабче.

Небето се съблича

от ехото на стъпки.

По скрежните ресници 

на тревите

звънчетата танцуват

до хребета 

на идващото време.

И само силуети на дървета

прегръщат ни

оловните войници.

Едничко езеро

безсънно

събира ни

от северни сияния

и пита се

ще бъдем ли,

за да поставим

изгубените цветове

на място,

в което 

ръцете движат

слепите въздишки.

Когато слънцето 

държи ме в шепичка,

и роня се като

сънуван сняг,

не отминавай!

Не отминавай

топлото в очите ми...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??