12.10.2006 г., 14:03 ч.

Нецелувани уста 

  Поезия
1069 0 8
Докосна ме свенливо с  устни
за първи път, през вечерта.
А беше зима, но защо ли вкусих
уханието пролетно на любовта.
 
Прокрадваше се тихо пак живота,
започваше полека да цъфти.
Прегърнах те и сгуших си душата,
в очите ти се приютих.

Притворих се, целунах те набързо,
покрих се, беше паднала нощта,
сърцето ми понесе се крилато,
тъй както аз не помня досега.

Устата ми изгаряха без болка.
И питаха, нашепвайки ми с мисълта.
Не бяха ли в годините чак толкоз
целувани тъй страстно моите уста.

© Дарина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??