Нецелувани уста
Докосна ме свенливо с устни
за първи път, през вечерта.
А беше зима, но защо ли вкусих
уханието пролетно на любовта.
Прокрадваше се тихо пак живота,
започваше полека да цъфти.
Прегърнах те и сгуших си душата,
в очите ти се приютих.
Притворих се, целунах те набързо,
покрих се, беше паднала нощта,
сърцето ми понесе се крилато,
тъй както аз не помня досега.
Устата ми изгаряха без болка.
И питаха, нашепвайки ми с мисълта.
Не бяха ли в годините чак толкоз
целувани тъй страстно моите уста.
за първи път, през вечерта.
А беше зима, но защо ли вкусих
уханието пролетно на любовта.
Прокрадваше се тихо пак живота,
започваше полека да цъфти.
Прегърнах те и сгуших си душата,
в очите ти се приютих.
Притворих се, целунах те набързо,
покрих се, беше паднала нощта,
сърцето ми понесе се крилато,
тъй както аз не помня досега.
Устата ми изгаряха без болка.
И питаха, нашепвайки ми с мисълта.
Не бяха ли в годините чак толкоз
целувани тъй страстно моите уста.
© Дарина All rights reserved.
