27.12.2005 г., 23:39

Нечакан гост

Поезия

1.6K 0 4

             Нечакан гост почука на вратата ми,
             тъй плах, невзрачен, неуверен,
             с ръце треперещи от студ,
             а тялото - пропито в самота.

             Нечакан гост - дали да го приема,
             страхувах се да го погледна във очите,
             очи, в които пламъче гореше -
             аз нямах право да го угася.

             Приседна тихо до сърцето ми,
             но там усети сам студ,
             опита да надникне във душата ми -
             потръпна от нечакана тъма.

             Нечакан гост почука на вратата ми,
             нечакан гост - била е Любовта.
             ...Ако един живот ми стига за това,
             ще се науча ли да съм щастлива?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

planinska (Димитрина Станчева)

Наистина е трудно да обичаш, а още по-трудно е да си щастлив. Е, аз ще опитам.

2005-12-29T20:09:33+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Невероятен стих...Любовта наистина идва сама

2005-12-28T13:38:15+02:00
etbarzeva (Елена Бързева)

Наистина е така, любовта идва сама, но трябват рьце и сърце, които да я тьрсят и посрещнат като скьп подарьк от сьдбата. От мен 6-ца

2005-12-28T10:31:41+02:00
admin (Георги Колев)

Точно така. Много правилно казано.
Човек може да бъде щастлив, само ако го иска!
Ако не иска - никой не може да му помогне, и няма право да се оплаква.

2005-12-27T23:43:17+02:00