27 дек. 2005 г., 23:39

Нечакан гост

Поэзия

1.6K 0 4

             Нечакан гост почука на вратата ми,
             тъй плах, невзрачен, неуверен,
             с ръце треперещи от студ,
             а тялото - пропито в самота.

             Нечакан гост - дали да го приема,
             страхувах се да го погледна във очите,
             очи, в които пламъче гореше -
             аз нямах право да го угася.

             Приседна тихо до сърцето ми,
             но там усети сам студ,
             опита да надникне във душата ми -
             потръпна от нечакана тъма.

             Нечакан гост почука на вратата ми,
             нечакан гост - била е Любовта.
             ...Ако един живот ми стига за това,
             ще се науча ли да съм щастлива?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

planinska (Димитрина Станчева)

Наистина е трудно да обичаш, а още по-трудно е да си щастлив. Е, аз ще опитам.

2005-12-29T20:09:33+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Невероятен стих...Любовта наистина идва сама

2005-12-28T13:38:15+02:00
etbarzeva (Елена Бързева)

Наистина е така, любовта идва сама, но трябват рьце и сърце, които да я тьрсят и посрещнат като скьп подарьк от сьдбата. От мен 6-ца

2005-12-28T10:31:41+02:00
admin (Георги Колев)

Точно така. Много правилно казано.
Човек може да бъде щастлив, само ако го иска!
Ако не иска - никой не може да му помогне, и няма право да се оплаква.

2005-12-27T23:43:17+02:00