Нечакан гост
Нечакан гост почука на вратата ми,
тъй плах, невзрачен, неуверен,
с ръце треперещи от студ,
а тялото - пропито в самота.
Нечакан гост - дали да го приема,
страхувах се да го погледна във очите,
очи, в които пламъче гореше -
аз нямах право да го угася.
Приседна тихо до сърцето ми,
но там усети сам студ,
опита да надникне във душата ми -
потръпна от нечакана тъма.
Нечакан гост почука на вратата ми,
нечакан гост - била е Любовта.
...Ако един живот ми стига за това,
ще се науча ли да съм щастлива?
тъй плах, невзрачен, неуверен,
с ръце треперещи от студ,
а тялото - пропито в самота.
Нечакан гост - дали да го приема,
страхувах се да го погледна във очите,
очи, в които пламъче гореше -
аз нямах право да го угася.
Приседна тихо до сърцето ми,
но там усети сам студ,
опита да надникне във душата ми -
потръпна от нечакана тъма.
Нечакан гост почука на вратата ми,
нечакан гост - била е Любовта.
...Ако един живот ми стига за това,
ще се науча ли да съм щастлива?
© Димитрина Станчева All rights reserved.
