Dec 27, 2005, 11:39 PM

Нечакан гост

  Poetry
1.6K 0 4
             Нечакан гост почука на вратата ми,
             тъй плах, невзрачен, неуверен,
             с ръце треперещи от студ,
             а тялото -  пропито в самота.

             Нечакан гост - дали да го приема,
             страхувах се да го погледна във очите,
             очи, в които пламъче гореше -
             аз нямах право да го угася.

             Приседна тихо до сърцето ми, 
             но там усети сам студ,
             опита да надникне във душата ми -
             потръпна от нечакана тъма.

             Нечакан гост почука на вратата ми, 
             нечакан гост - била е Любовта.
             ...Ако един живот ми стига за това, 
             ще се науча ли да съм щастлива?            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е трудно да обичаш, а още по-трудно е да си щастлив. Е, аз ще опитам.
  • Браво!Невероятен стих...Любовта наистина идва сама
  • Наистина е така, любовта идва сама, но трябват рьце и сърце, които да я тьрсят и посрещнат като скьп подарьк от сьдбата. От мен 6-ца
  • Точно така. Много правилно казано.
    Човек може да бъде щастлив, само ако го иска!
    Ако не иска - никой не може да му помогне, и няма право да се оплаква.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...