Dendu89 (Деница Гарелова)
730 9781
24.03.2022 г., 19:04 ч.

Нечестна игра 

  Поезия
529 6 13

Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?

Откакто се помня в нечестна игра се въртим.

Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител

защото си скъп, и си свят. И си само един.

Защото Асата раздаваш на който ти падне

и твоите карти са винаги в точния цвят.

Защото когато печеля , от ден е до пладне,

а теб те възпяват поети от целия свят.

Велик си, единствен, красив, с недостатъци – много

но впили сме в тебе очи, и надежди, и страх

И в своята гордост си стигнал до рая и Бога,

но ти си измамник и раждаш се също от прах.

Аз нямам какво да говоря с нечестни играчи,

когато съм малко човече в дуел с великан.

Не си и помисляй, че смятам  за теб да заплача,

от моята смелост не можеш да вземеш и грам.

Аз нямам какво да деля с твойта същност лъжовна

живея те в глупава битка и скитам пеша

из твоите пътища стръмни. С ръцете си ровя.

В недрата ти всичко намирам. Но не и душа.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??