Нечестна игра
Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне
и твоите карти са винаги в точния цвят.
Защото когато печеля , от ден е до пладне,
а теб те възпяват поети от целия свят.
Велик си, единствен, красив, с недостатъци – много
но впили сме в тебе очи, и надежди, и страх
И в своята гордост си стигнал до рая и Бога,
но ти си измамник и раждаш се също от прах.
Аз нямам какво да говоря с нечестни играчи,
когато съм малко човече в дуел с великан.
Не си и помисляй, че смятам за теб да заплача,
от моята смелост не можеш да вземеш и грам.
Аз нямам какво да деля с твойта същност лъжовна
живея те в глупава битка и скитам пеша
из твоите пътища стръмни. С ръцете си ровя.
В недрата ти всичко намирам. Но не и душа.
© Деница Гарелова All rights reserved.
