3.10.2009 г., 21:07

Нечут вопъл и зов

561 0 0

Във нощите тихи всеки от нас,

запалва със капчица болка кристални сълзи,

които капят с прескъпа предплата на час,

а душата ни мъртва прощални думи мълви...


 

Редят се сезоните в кръг предкуполно нощен

и слънцето мъртвее във своя ковчег парцалив,

вятър гърми в танц мъдър и мощен,

тръпнещ минорно в студа тих и ленив...

 

Краят е близо - настъпвайки припка,

копнеещ да лапне всяко парченце любов,

хрупка на ноти снегът меко сипкав,

в откъслечни фрази от филма"Нечут вопъл и зов"...

 

***

 

Човекът винаги се смее със лицето си,

   което виждаш безгласно всеки ден, заблуден,

     как той закърпва с усмивки сърцето си,

        разкрива

     колко смел е,

    как лази,

 дори да е смъртно ранен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...