Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата.
Дали да знаеш искаш
цвят кой съм.
И защо.
Загадка съм без ключ отдавна,
в парче от слънцето след дъжд,
в малко, само наше време.
Скъпоценно. За двама.
И дано
се повтори дъгата недавна...
© Галина Всички права запазени