Недей
Недей
Недей да плачеш! Хайде, не унивай!
Не разпилявай сълзите красиви!
Дъждът прекрасен нека си почива,
за да забравиш чувствата горчиви.
Недей да плачеш! Моля те! Не бива!
Ще спреш гласа на птиците в гората
и лятото със тях ще си отиде -
ще замълчи и влюбеният вятър.
Недей да плачеш - слънцето изгаря
от чувствата, които в теб открива,
усмивката си в облаци затваря
и мрак студен душите ни обвива.
Недей да плачеш – ето и луната
докосва те с лъчите натежали
и после леко – сякаш през стената
тя идва в стаята - да те погали.
Недей да плачеш – времето те моли!
Годините ще се превърнат в пепел,
а миговете в тях - без чувства, голи
ще минат и без обич през сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
