Недей

Не ми казвай името си!

Усмихвай се, танцувай,

целувай ме, люби ме

и нека утре да не си спомням

тази нощ и този танц

на две души и две тела,

жадуващи до болка любовта.

Да не си спомням

усмивката и голото ти тяло...

Пропусни целувката,

не ми трябва,

пари върху устните ми още предната

и гори душата ми.

Погледни ме за последно,

иначе няма да преживея нощта.

Докосни ме за последно,

иначе няма да мога да чувствам отново.

Допуши си спокойно.

Искам да те гледам още минута

така съвършен, така мой...

Дъното на душата ми е пълно

с угарки от цигари 

от тези преди теб.

Те ги гасиха там без свян,

оставиха ми белези,

но ти недей!

Не искам спомен.

Тръгни си преди да се съмне -

не искам да виждам лицето ти.

Остави ме да забравя.

Обличай се,

остави ме да мисля, че е сън -

сънят, в който бях най-щастлива.

Ако знам, че е реалност

няма да мога да обичам пак.

Не ми казвай името си, любими,

не искам да го знам.

Не искам теб!

Така ще си повтарям,

докато не повярвам.

Не ми казвай името си,

остави ми само пепелта.