Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
31.01.2012 г., 17:12 ч.

Неделимо 

  Поезия
915 0 29

 

Когато в кадифето на дъгата

от шията до тънкото ти рамо

потъне обезсилена следата

на моята брадичка приласкана,

когато откровеното ми тяло

към твойта откровеност се прихълми

и бавно междукожието бяло

с цвета на топлината се изпълни,

когато всеки мускул се раздипли

във тази всеприемаща прегръдка

и жаждата на мишците ни кипне

под шепота на шупналата тръпка –

 

тогава не живея, а живеем

и дишаме, наместо просто дишам,

и някаква омая ни люлее,

изчистена от цялата излишност

на всички траектории, с които

мъжът е тъй далече от жената,

и всичко разделимо е изтрито

от чувстващата памет на телата.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??