Неделимо
Когато в кадифето на дъгата
от шията до тънкото ти рамо
потъне обезсилена следата
на моята брадичка приласкана,
когато откровеното ми тяло
към твойта откровеност се прихълми
и бавно междукожието бяло
с цвета на топлината се изпълни,
когато всеки мускул се раздипли
във тази всеприемаща прегръдка
и жаждата на мишците ни кипне
под шепота на шупналата тръпка –
тогава не живея, а живеем
и дишаме, наместо просто дишам,
и някаква омая ни люлее,
изчистена от цялата излишност
на всички траектории, с които
мъжът е тъй далече от жената,
и всичко разделимо е изтрито
от чувстващата памет на телата.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
