4.10.2006 г., 12:11

Неделя

734 0 3

Кървава ли?

Черна

Усмихваща се?

Не

Раздираща лицето си с усмивка

Поръсена със сажди

А може би съм в треска

И просто падам зачервен

Продължително

Насочвам се към болката

Стремителен

Полетът ми свършва

Очаквам го болезнен

Недействителен

Повтаря ми го тя

Да видим колко си безчувствен

След като това е чувство

Цвят

Ухание

И ред от ноти

Режа се

И ръся с кръвта си черната й рокля

А тя се усмихва

Пред мен лицето си раздира

Може би съм в треска

А може би тя нищо не разбира

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...