Oct 4, 2006, 12:11 PM

Неделя

  Poetry
738 0 3

Кървава ли?

Черна

Усмихваща се?

Не

Раздираща лицето си с усмивка

Поръсена със сажди

А може би съм в треска

И просто падам зачервен

Продължително

Насочвам се към болката

Стремителен

Полетът ми свършва

Очаквам го болезнен

Недействителен

Повтаря ми го тя

Да видим колко си безчувствен

След като това е чувство

Цвят

Ухание

И ред от ноти

Режа се

И ръся с кръвта си черната й рокля

А тя се усмихва

Пред мен лицето си раздира

Може би съм в треска

А може би тя нищо не разбира

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...