Oct 4, 2006, 12:11 PM

Неделя

  Poetry
739 0 3

Кървава ли?

Черна

Усмихваща се?

Не

Раздираща лицето си с усмивка

Поръсена със сажди

А може би съм в треска

И просто падам зачервен

Продължително

Насочвам се към болката

Стремителен

Полетът ми свършва

Очаквам го болезнен

Недействителен

Повтаря ми го тя

Да видим колко си безчувствен

След като това е чувство

Цвят

Ухание

И ред от ноти

Режа се

И ръся с кръвта си черната й рокля

А тя се усмихва

Пред мен лицето си раздира

Може би съм в треска

А може би тя нищо не разбира

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...