9.11.2011 г., 18:51

Неделя не е ден за сътворение

917 0 10

Часовникът тиктака наобратно,
небето е като памук на клечка.
В китарата фалшиво скърца вятър.
Слепец измисля хапче против вечност.

По петъците вечер плъзва скука
и на любовни страсти си играе.
Два ангела, открили махмурлука,
за чаша водка проиграват Рая.

От огледалото надничат врани
и грачат непознати отражения.
Във събота ме заразиха с нямане,
ала неделя не е ден за сътворение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, от сърце благодаря на всички, които споделиха тази емоция в рими заедно с мен!
  • Хубав стих! Сърдечен поздрав.
  • Здравейте, Димитър. Не знам дали тук му е мястото, може би трябваше да използвам лично съобщение, но тъй като няма нищо толкова тайно и неудобно, ще ви отговоря тук. Не познавам този сайт много добре и нямам кой знае какви очаквания от него. Нито впечатления, за жалост, тъй като надниквам не толкова често, колкото бих искала. Но тук намерих поезия, която определено ме кара да се връщам отново и отново, и да препрочитам с удоволствие и възхита. Имам предвид стихотворенията на Елица Мавродинова и Павлина Йосева най-вече, но съм попадала и на други.
    Не зная на какво се дължат малкото прочити на специално този стих, ще ви споделя, че в някои от другите сайтове, където публикувам, положението с него беше същото. Макар по принцип да съм четена...Вероятно защото е доста по-различен от другите ми неща, а хората свикват да очакват нещо определено от определен човек, знам ли. Но за мен също той си е истинско изживяване, което съм щастлива, че видя бял свят под точно тази форма
    Благодаря ви за искрените думи.
  • И вечностите станаха фалшиви и миражни...
  • И на мен ми хареса. Поздрав, Христина.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...