Nov 9, 2011, 6:51 PM

Неделя не е ден за сътворение

  Poetry » Other
925 0 10

Часовникът тиктака наобратно,
небето е като памук на клечка.
В китарата фалшиво скърца вятър.
Слепец измисля хапче против вечност.

По петъците вечер плъзва скука
и на любовни страсти си играе.
Два ангела, открили махмурлука,
за чаша водка проиграват Рая.

От огледалото надничат врани
и грачат непознати отражения.
Във събота ме заразиха с нямане,
ала неделя не е ден за сътворение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, от сърце благодаря на всички, които споделиха тази емоция в рими заедно с мен!
  • Хубав стих! Сърдечен поздрав.
  • Здравейте, Димитър. Не знам дали тук му е мястото, може би трябваше да използвам лично съобщение, но тъй като няма нищо толкова тайно и неудобно, ще ви отговоря тук. Не познавам този сайт много добре и нямам кой знае какви очаквания от него. Нито впечатления, за жалост, тъй като надниквам не толкова често, колкото бих искала. Но тук намерих поезия, която определено ме кара да се връщам отново и отново, и да препрочитам с удоволствие и възхита. Имам предвид стихотворенията на Елица Мавродинова и Павлина Йосева най-вече, но съм попадала и на други.
    Не зная на какво се дължат малкото прочити на специално този стих, ще ви споделя, че в някои от другите сайтове, където публикувам, положението с него беше същото. Макар по принцип да съм четена...Вероятно защото е доста по-различен от другите ми неща, а хората свикват да очакват нещо определено от определен човек, знам ли. Но за мен също той си е истинско изживяване, което съм щастлива, че видя бял свят под точно тази форма
    Благодаря ви за искрените думи.
  • И вечностите станаха фалшиви и миражни...
  • И на мен ми хареса. Поздрав, Христина.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....