Недо...
Накарай ме да дишам диво,
разкъсай тази тишина,
дъхът на дивите къпини
да стане моят начин да крещя.
Не искам да сънувам облаци,
покрити с сиви цветове
и блянове, и скринове, и помисли,
които само времето преде.
Не искам да съм жертвата на празника
и топлата завивка през нощта,
аз искам да ме караш да си чувствам истинска
и в теб да виждам мойта светлина.
Намерила последни сили
да тичам боса през копривата
и в себе си да търся
живата, единствената, дивата.
Накарай ме да дишам диво
от твоите безумни хрумвания,
да бъда друга, да съм жива,
да бъда в теб и в мен,
навсякъде да съм щастлива.
Накарай ме да чувствам,
че съм ничия,
да тръгна и да търся себе си,
нима не виждаш колко съм различна,
когато ми говориш неприлично...
И ме караш да се връщам
към годините,
в които бях обичана...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съншайн Всички права запазени
