23.04.2012 г., 9:34

Недодялано на 16.04.2012

597 0 0

Април е шестнадесети,

в единадесет без двайсти,

а аз уморена звъня на феномена.

Каза скучна била съм,

ни в леглото добра съм,

но обичал ме силно,

щот обличам се стилно.

А аз решена да бия,

скришом мисля и пия,

как детето жена става,

надали ще е с много помада.

Интереса аз мигом отключвам,

щом на теми различни превключвам,

щом сърцето ломоти, дето мозък работи.

А когато разтворя и тяло,

ах, дано е за ласки зажадняло,

а не от треска премаляло,

То тогава животът започва

да расте в по-друга почва.

И пониква там стройно, красиво

нещо масивно, но все пак чупливо,

Това е установено на април шестнадесети

В единадесет без дваисти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....