Април е шестнадесети,

в единадесет без двайсти,

а аз уморена звъня на феномена.

Каза скучна била съм,

ни в леглото добра съм,

но обичал ме силно,

щот обличам се стилно.

А аз решена да бия,

скришом мисля и пия,

как детето жена става,

надали ще е с много помада.

Интереса аз мигом отключвам,

щом на теми различни превключвам,

щом сърцето ломоти, дето мозък работи.

А когато разтворя и тяло,

ах, дано е за ласки зажадняло,

а не от треска премаляло,

То тогава животът започва

да расте в по-друга почва.

И пониква там стройно, красиво

нещо масивно, но все пак чупливо,

Това е установено на април шестнадесети

В единадесет без дваисти.