Apr 23, 2012, 9:34 AM

Недодялано на 16.04.2012

  Poetry
596 0 0

Април е шестнадесети,

в единадесет без двайсти,

а аз уморена звъня на феномена.

Каза скучна била съм,

ни в леглото добра съм,

но обичал ме силно,

щот обличам се стилно.

А аз решена да бия,

скришом мисля и пия,

как детето жена става,

надали ще е с много помада.

Интереса аз мигом отключвам,

щом на теми различни превключвам,

щом сърцето ломоти, дето мозък работи.

А когато разтворя и тяло,

ах, дано е за ласки зажадняло,

а не от треска премаляло,

То тогава животът започва

да расте в по-друга почва.

И пониква там стройно, красиво

нещо масивно, но все пак чупливо,

Това е установено на април шестнадесети

В единадесет без дваисти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...