10.02.2016 г., 14:01

Недоизказано

989 1 8

Има много неща, които бих искал да ти кажа,

Но с думи, нищо няма как да ти докажа,

Както знаеш от преди, всяка нощ душата ми при тебе спи,

Гневно крия го в ума си, че за тебе спирам аз дъха си,

Даже още щом те зърна, иде ми да те прегърна,

Рози колко вече аз ти дадох и сърцето си на теб продадох,

Но изхвърли го навън в снега и остави го така,

И отново чакам в нощта, лъч надежда, малко светлина,

Да те видя пак пред  моята врата,

До теб да легна и спокоен да заспя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...