10 февр. 2016 г., 14:01

Недоизказано

992 1 8

Има много неща, които бих искал да ти кажа,

Но с думи, нищо няма как да ти докажа,

Както знаеш от преди, всяка нощ душата ми при тебе спи,

Гневно крия го в ума си, че за тебе спирам аз дъха си,

Даже още щом те зърна, иде ми да те прегърна,

Рози колко вече аз ти дадох и сърцето си на теб продадох,

Но изхвърли го навън в снега и остави го така,

И отново чакам в нощта, лъч надежда, малко светлина,

Да те видя пак пред  моята врата,

До теб да легна и спокоен да заспя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Б Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...